Всички сме били там: Болни в леглото

Подавате се изпод завивките си, за да изключите алармата на часовника си. Имате много натоварен ден пред вас.
Ако не спите сте в библиотеката, ако не сте в библиотеката сте на работа, ако не сте на работа значи сте закъснели, гонейки градския транспорт.
Толкова сте заети, че не ви остава време за нищо.
И ето че То най-накрая удря неочаквано.
Като се повдигате от леглото го чувствате. Главата ви боли, не можете да преглъщате нормално, а тялото ви тотално отказва да върши каквото и да е. Отивате до банята, за да се измиете, надявайки се че това ще бъде просто кофти ставане и ще отмине за няколко минути.
Само че не е така. Надвесен над мивката се плисвате с малко вода и това ви кара да се чувствате още по-замаяни все едно някой ви удря с чук от вътрешната страна на черепа ви. Официално- ти си болен.
"О, боже, може ли да е свински грип?"
Може. Връщате се обратно в стаята си и сядате пред компютъра. Разглеждате всички симптоми включително и на смъртоносните болести. Разбираш че може би имаш грип или... менингит. Така или иначе трябва да си с температура, която не можеш да измериш, тъй като не разполагаш с термометър. Може би като поспиш ще отмине.
Преди да се върнеш в леглото пишеш на skype или facebook, че си болен.
Тялото ви ви боли, така че изключвате компютъра и се връщате в леглото. Жаден си, тялото те боли, да му се не види искаш майка ти да е до теб, така че й се обаждаш.
Тя обаче е на няколко часа път от теб. Дава ти съвети да пиеш повече течности. Ти знаеш това, но самият разговор те успокоява.
Завиваш се и отново заспиваш.
Събуждаш се. Чувстваш се по-зле. Опитваш да пиеш вода, но боли ужасно като преглътнеш. Забравяш за яденето. Мисълта за него само кара корема ти да се бунтува.
Май се налага да отидеш на лекар. Обличаш се. Обаждаш се на майка си. След като получаваш достатъчно количество състрадание и любов от мама ("О, скъпа, ако бях там щях да ти направя супичка") решаваш да отиваш на лекар. Пооправяш си външния вид. Знаеш че не изглеждаш никак добре, но не ти пука.
Хората по пътя странят от теб, за да не ги заразиш и те гледат. Не изглеждаш добре. Проклинаш Господ, че си болна и че болницата е толкова далече.
В крайна сметка стигаш жива до болницата. 45 мин. сред кашлящи хора и няколко разговора с майка ви и лекарят решава да ви приеме. 6 минутно изследване, което включва всякакви въпроси, включително сексуалните ти навици. Оказва се грип. Няма какво да направят освен да ви препоръчат да пиете повече течности. (Ама това и мама го каза).
Обаждаш се на майка си. Този път й хленчиш малко повече. След това се връщаш в леглото. След това съквартирантът ви ви носи пилешка супа, която обаче не е толкова добра като тази на майка ви. Изключвате телефона, гмурвате се под завивките и заспивате.
Губите 1 седмица от живота си. Вече се чувствате по-добре и оценяте колко е хубаво да сте здрави.
Да, ние всички сме били там.
Няма нищо, което да те накара да съжаляваш повече че си жив и че не живееш с майка си от повръщането и температурата.





-----------------------------------------------------------------------------------