Край на глобалното затопляне! BBC разчупи мълчанието и конспиративните теории

Това заглавие може да ви изненада малко също както и факта, че 2007-ма или 2008-ма година не са най-топлите в последно време за разлика от далечната 1998-ма година.
За последните 11 години не се наблюдават увеличения на температурите. Въпреки емисиите от отровни газове в атмосферата продължават да растат това съвсем не оказва влияние на температурите.
Тогава каква е причината за изменението на Земята? Учени твърдят, че човешката намеса съвсем не е водеща за повишаването на температурите в последните десетилетия. Съществуват естествени климатични цикли на нашата планета.
От 1980 до 1990 г. се забелязва повишаване на температурата на океаните. Това обаче е спряло в последните години. Тези цикли в миналото са продължавали близо 30 години. Така например от 1945 г. до 1977 г. се записва най-студения цикъл на Тихия океан.
Учени казват, че за затоплянето има толкова много естествени причини, че дори и човек да е спомогнал с нещо за това то е минимална частица от това което прави природата.
Промяната на морските и слънчевите цикли не са нищо ново в историята на нашата планета.

Източник: bbc.co.uk





-----------------------------------------------------------------------------------

5 неща, които казват че водят до рак и защо грешат: 3. Изкуствените подсладители

Говори се че един от най-популярните изкуствени подсладители
Аспартамът, който се съдържа в много хранителни продукти може да води до тумор. Шокиращ доклад излезе през 1996 г. ,в който се твърдеше, че появата на тумори рязко се е увеличила от 1975 г. насам от когато е било създадено и това вещество.
Когато напишете думата "aspartame" в Google сами можете да видите каква истерия има покрай това вещество.
В мащабен експеримент с плъхове беше доказано, че след третирането им с Аспартам при тях не е забелязало нито след от ракова клетка.



-----------------------------------------------------------------------------------

5 неща, които казват че водят до рак и защо грешат: 1. GSM-ите

Всичко започна през 1993 г. , когато човек подаде съдебен иск срещу една телефонна компания, твърдейки че неговата жена постоянно е използвала клетъчен телефон и това й е докарало тумор.
Въпреки това обвинението бе веднага отхвърлено поради липса на доказателства. Това дело обаче доведе до огромни парични загуби на мобилните оператори. Стигна се до там че те платиха на 25 млн. $ за проучване, за да се установи дали клетъчните телефони водят до тумор.
Има буквално стотици проучвания за мобилните телефони и рака от 1993-та г. насам, някои от които приключват с неубедителни резултати. Проблемът е че мобилните телефони съществуват от кратък период във времето, за да се установи имат ли те някакво пагубно влияние върху нас. Все пак досегашното им използване показва, че те не причиняват тумор.



-----------------------------------------------------------------------------------

20 предсказания за бъдещето, които все още очакваме: 2. Промяна на цвета на кожата

През 1972 г. в документалния филм "Future Shock" е прогнозирано, че когато открием повече за собствения си генетичен състав бихме могли да променим цвета на кожата си така както ние си искаме син, зелен и т.н.Тогава във филма показваха анкета колко хора биха избрали да си сменят кожата, ако в бъдеще това се наложи като модна тенденция.
Днес, въпреки че сме напреднали доста от тогава в науката всички опити това да се направи дори частично завършват с катастрофален провал. Технологията все още се проучва в Харвард.



-----------------------------------------------------------------------------------

Мистериите: Масовото изтребление

От унищожението на динозаврите до изчезването на същества през пермската епоха, изключително много загиване на видове се наблюдава и днес. Понякога причината е ясна. Постепенно ние унищожаваме биосферата и учените предричат че след 100 години около 50% от съществуващите в момента видове ще изчезнат. Понякога обаче истинската причина е неясна. Изчезванията могат да бъдат причинени от естествен подбор, промени в климата или дори метеорит (предполага се че така са изчезнали динозаврите). И все пак някои въпроси остават без отговор. Защо някои видове са измрели по време на сблъсъка с метеорита, а други са оцелели и до днес? По времето на динозаврите крокодилите и костенурките също са съществували, но въпреки това те са оцелели и до днес. И до днес това си остава една от мистериите, които вероятно без машина на времето никога няма да разгадаем със сигурност.



-----------------------------------------------------------------------------------

ВЕЧНИ ЗАГАДКИ: записки на един щраус, заровил главата си в тайнства

ОТ САМОТО НАЧАЛО

Сър Бърнард Лъвъл, професор по радиоастрономия от университета в Манчестър, пише за сингулярностите: "При опита да дадем физично описание на началото на времето ние се натъкваме на бариера…" Засега тази бариера не са успели да преодолеят дори най-упоритите привърженици на теорията за Големия взрив. Лауреатът на Нобелова награда, известният физик Стивън Уайнбърг се оплаква: "За съжаление аз не мога да започна филма – колоритното му описание на Големия взрив – в нулева точка от времето и при безкрайно висока температура." Откриваме, че теорията на Големия взрив изобщо не описва произхода на Вселената, защото първоначалната сингулярност не подлежи на описание още по определение. Следователно, в теорията има проблем буквално от самото й начало. Пък ни убеждават, че – прескачайки няколко милиарда години – знаят откъде се е пръкнал човекът. Впрочем, "според Айнщайновата представа за Вселената, човекът не е индивид, който изживява последователност от събития, а 4-измерен "пространствено-времеви червей", към който не може да се прилага концепцията за изминаващото време".

ИЗМЕРЕНИЯТА: КОЛКО СА ИЗМЕРИМИ

Съвременните физици откриха съществуването на различни измерения, или нива на действителността. Но още Ведическите произведения на древна Индия също говорят за различни измерения, както висши-материални, така и висши-духовни.

Хайде да не разисквам тук постулатите, че използваме само малка част от мозъците си, че древните са владеели умения – изгубени при съвременния човек – за духовно, но реално общуване с природата и Космоса, а и със себеподобните си на високи психо-соматични нива. Да: науката изследва глъбините на мозъка, но се препъва в обяснението на феномена съзнание. Отхвърля се идеята, че съзнанието е по някакъв начин реално и се залага на твърдото решение и то да бъде обяснено с езика на точните науки. Стига се до парадокси. Нобелистът-физик Юджийн Уигнър казва: "Има два вида реалност, т.е. съществуване – на моето съзнание и съществуването и реалността на всичко останало. Втората реалност не е абсолютна, а само относителна". И пак няма да се разпростирам върху случаите на преобладаващо заклеймяваните като спекулативни "преживявания извън тялото". Въпреки примерите – да речем – на д-р Майкъл Сейбъм, кардиолог и преподавател от Медицинския факултет на университета в Емъри, който събрал рутинни сърдечноболни и такива със споделяни преживявания извън тялото. Втората група описала доста детайлно "кризата си в близост до смъртта, а 6 описали своето връщане към живота и тези детайли съответствали на отразеното в медицинските доклади". Но измеренията, разбира се, са толкова, колкото можем да измерим. С шивашки метър, примерно.

ТАЗИ МАШИНА - ЧОВЕКЪТ

„Големият взрив-Вселената-нашата слънчева система-Земята-Човечеството” - съвсем схематичният ред на еволюцията все още е пълен повече с въпроси, отколкото с отговори за съвременната наука. Което не пречи на дейците й с лека ръка да отхвърлят всичко, което не съответства на отвоюваните "постулати". Предполага се, че примитивно възникналата преди 4 млрд.години атмосфера – активизирана от ултравиолетови лъчи и електрически мълнии – спонтанно е породила органичните химични съединения, които в продължение на 1,5 млрд.години са се натрупвали в древните морета. И довели до "качествените изменения", появата на примитивните протеини, сетне на ДНК и РНК и така до… първите живи организми. Присъединявам се към групата на опонентите: "всяко твърдение, че слепи природни сили са организирали молекулите в сложно функциониращи системи, трябва и да даде обяснение за точните принципи и постепенните етапи, чрез които това е станало. Последното обаче, не е направено." Т.е., в случая, любимата система за "естествен отбор" не върши работа, защото "произхода на първия жив организъм не може да започне да действа, ако вече не съществува система за само-възпроизвеждане, защото без възпроизвеждане не се появяват нови форми, след които природата да отбира"; опитите да възпроизведат онзи "първичен бульон" дори с днешните технически средства, още не е донесъл успех на нито една научна лаборатория. Постигнатите от химици "протоклетки" "…представляват нещо повече от малки кухи кълба желе и не са способни да асимилират молекули от заобикалящата ги среда."

Ако пък сте привърженици на теорията за случайността, ето обезкуражаващите изчисления: "като вземем предвид всичките милиард в секунда възможни взаимодействия в нашия хипотетичен първичен бульон, получаваме само 10⁷⁴ хвърляния на химичните зарове. Това означава, че вероятността от нашия бульон да възникне необходимата самовъзпроизвеждаща се система е 1 към 10¹⁹²⁶ – не може да очакваме подобно нещо да се случи в течение на цялата история на Земята!".

ЧОВЕК НА МАРС, НА ЗЕМЯТА - МАЙМУНИ

Дарвин предлага първия правдоподобен механизъм за разнообразието на формите на живот. В основата на еволюцията – според него – стоят изменчивостта и естествения отбор. Схемата му е: нови качества у индивида в процеса на вътрешно-видовото размножаване го правят по-приспособим към средата. Тези качества се запазват и се предават на потомството. Значимите изменения в организмите с времето довеждат до промени във вида. Уместно е да се посмеем над твърдения на крайни еволюционисти, че чрез естествения отбор мечката еволюционно е "родила"… кита. Или как патагонската патица първо подскачала над водата, после – полетяла и така се стигнало до… пингвините. Звучи ли ви неопровержимо, като твърденията на Найлс Елдридж, че "еволюцията е толкова неопровержима, колкото и фактът, че Земята е кръгла"?

Емпирични доказателства за теорията на еволюцията липсват. Самата тя – с празнини и във формулировката си – днес предоставя още повече възможности и доводи за оспорване. И изобщо не визираме религиозните и цивилизационни съгласия/несъгласия за това, дали човекът е бивша маймуна. Самият Дарвин в своя "Произход на видовете" признава, че "неговата теория не дава задоволително обяснение на механизма, по който възникват сложните структури: да се предполага, че окото с всичките му фини механизми… е могло да възникне в резултат на естествен отбор, е, открито признавам, абсурдно в най-висша степен".

Ако не сте пристрастен към материалистическия догматизъм, или не ви харесва идеята, че сте еволюирала маймуна, ето някакъв избор.

ЧОВЕКЪТ НА КРЕМО: ДРЕВЕН И СПОСОБЕН

Оставям настрана "заяжданията" между него и дарвинистите. Ще нахвърлям само факти. Имах удоволствието лично да интервюирам Майкъл Кремо преди 3 години, при второто му гостуване в България.

Кремо обясни, че е бил канен в много страни, където е изнасял лекции и е представял плода на над 8-годишния си труд: един “каталог” на “тайната археология”.

- Говорил съм пред Руската, Българската, Украинската академии на науките – каза тогава гостът, - много от учените не харесват нещата и се опитват да ме спрат. Но повечето хора по света се съгласяват с тези идеи. Например в Америка 90 % не приемат Дарвиновата теория за еволюцията. На много места проявяват голям интерес към артефактите, които са известни. Те съществуват и са по световните музеи, но не се показват пред публика. Това аз го наричам “процес на научна филтрация”. Костите и камъните, които следват настоящите теории са извадени на показ, но тия, които са против дарвинизма, не.

И не е проблемът само в костите, или в железните оръдия на труда, или в простреляните с куршуми животински черепи, или в златната верижка – запечатана в буца въглища от динозавърските времена. Венецуелски учени съобщават за откритието на цветен прашец в предкамбрийски скални образувания, за които се смята, че са на възраст 1,7-2 млрд.години, а според общоприетата теория цветоносните растения са се появили доста по-късно, преди ок.100 млн.години?!

Според общоприетото схващане човекоподобните същества са започнали развитието си от човекоподобните маймуни преди ок.4 млн.г. в Африка. Австралопитеците са "стари 4-2 млн.г., на 2 млн.години идва Homo habilis, 500 хил.г. след него се пръква Homo erectus, който мигрира към Европа и Азия. В интервюто ми с Кремо, той отбеляза, че:

- Предвид днешните теории, не би трябвало да се намират човешки скелети и кости, по-стари от 100 хил.години. Но в Италия геологът Рагацони откри 4 скелета в Кастанедоло, на север. И ги намери под скали на възраст 4 млн.години. В Калифорния миньори изровиха скелет в пластове на 50 млн.години, а в Илиноис на дълбочина 30 м беше намерен скелет в скални слоеве, датирани на 300 млн.години. Това са най-старите скелети, които познаваме. Още находки: Мери Лики в Танзания откри човешки следи в пластове на 3,7 млн.г., в Кентъки стигнаха до отпечатъци в скали на 300 млн.г. Една жена, която зареждала печката си с въглища, намери в буца златна верижка, дълга ок.50 см, обработена. Според геолозите буцата е на ок.300 млн.години. В Америка близо до Бостън в солидна скала на 5 м дълбочина намериха прекрасна метална ваза със сребърни инкрустации. Пак според геолозите, скалата е на 600 млн.години...

Заключението на Майкъл Кремо, автор на "Забранената археология" и "Човешката деволюция", бе: Цивилизации на нашата Планета е имало, те са търпели възход и са погивали, било от природни катаклизми, било поради собственото си неблагоразумие. Тяхното съществувание е като синусоидалната крива и не се побира в 100-те хиляди години, на колкото се смята, че е Човечеството.

ЧОВЕКЪТ НА СИЧИН: НИБИРУАНСКИ КИБОРГ

"Хрониките на Земята" побират хипотезата на един от най-изтъкнатите живи изследователи на древните култури, бих казал: най-древните, първите. Експерт в изчезналите езици и писмености, анализатор на артефакти и древни паметници от хранилищата на световните музеи, Зекария Сичин доказва своите теории, че древните Богове наистина са съществували от плът и кръв и са дошли от 12-та планета, Нибиру. Не за да колонизират Земята, а да използват природните й ресурси за спасението на своя свят. Като за "нуждите" си, създали и земното човечество. Отначало като генно-инженерна технология за създаване на работници в мините им, сетне като възпроизвеждащ се биологичен вид, служещ в храмовете и градовете им.

Загърбваме египтяните с техния, дошъл "с небесна ладия от планета на милиони години" Ра, взимаме само един любопитен цитат от Библията: "Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави /извън българския превод: и "съвместими"/ и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше".

Хронологията на Сичин: преди 450 хил.г. от 12-та планета Нибиру – изправена пред някаква атмосферна катастрофа – идват първите анунаки. На Земята откриват необходими им метали и суровини. Пет хиляди години по-късно, водени от Енки – син на нибируанският владетел Ану – те създават Земна станция Едно в Ериду, Персийския залив. В околоземна орбита гравитират "игигите", които претоварват совалките от земята на междупланетните транспортни кораби. През 416 хил.г.пр.Хр., когато добивът на злато намалява, Ану довежда и другия си син-наследник, Енлил и започва рудодобив в Южна Африка, като Енки и Енлил си поделят колониите. Към 400 хил.г.пр.Хр. вече съществуват 7 функционални селища – като в Южна Месопотамия са космодрумът Сипар, конотралния център Нипур, металургичният – Бадтибира и медицинският – Шурупак. Преди ок.300 хил.г., заради бунт на работещите в южно-африканските рудници анунаки, Енки и сестра му Нинхарсаг създават примитивни работници, които поемат физическия труд. Когато Енлил отвежда силово част от тях в Месопотамия, там с последващи генни манипулации, човекът получава възможността да се размножава.

Следва регрес по време на ледников период между 200 и 100 хил.г.пр.Хр. и ново затопляне, когато анунаките /библейските "нефилими"/ започват да се женят за човешките дъщери. Това разгневява управляващия Междуречието и Залива Бог – Енлил и, когато се разбира, че следващото преминаване на Нибиру покрай Земята ще предизвика тектонични катаклизми, той решава да унищожи Човечеството. Потопът – 11 хил.г.пр.Хр. – наистина е потресаваща катастрофа, но Енки е научил и подпомогнал Зиусудра/Ной да спаси каквото може. След оттеглянето на водите, по високите части, отново с помощта на "Боговете", се ражда земеделието и одомашняването на животни. Идва възраждането на Месопотамия, повторното заселване на Синай, разделянето на Египет между Озирис и Сет…, строят се пирамидите, в които се помещават космически и отбранителни апаратури и съоръжения. Към 7400 г.пр.Хр. започва Неолитната епоха, а анунаките дават нови привилегии на човечеството. В Египет полу-богове започват да управляват. През 3760 г.пр.Хр. /старите градове на Шумер са възстановени, развива се градска цивилизация/ на човечеството е дадена царската власт, а в Нипур възниква календарът. Хрониките на Зекария Сичин са нещо уникално. Но те са и просто още един вариант.

ИДВАЛИ ЛИ СА ТЕ /КОИТО И ДА СА/ И ОТКОГА СА ТУК?

Въпроси на гледна точка, на любознателност и противопоставяне на догматизма – кой е построил пирамидите, храмовете в Централна и Южна Америка, кой е примъкнал и обработил хилядотонните каменни основи на Баалбек /Сичин го определя като древен космодрум/; какви са онези малки скелети с големи глави, намерени в пещерния комплекс в Баян Хар-уул в Китай; как маите са стигнали до уникалния си календар, египтяните – до познанията за разливите на Нил и Орион-ската "координатна система", кой е научил догоните да познават Сириус… И още и още. Но тук няма да дам ход на феномена в небесата, защото просто е излишно да го свивам в един абзац. Това е тема огромна като вярата и недоверието в нея: НЛО. Ще се гмурнем в дълбините, защото обичайно ги пренебрегват.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Тайните около Човека не са намалели с неговото видово развитие. На земята, в дълбините или в небето – чакат ни /или ни дебнат/ загадки, които могат да ни научат или предпазят от нещо. Дори от самите нас си. Настоящата тема само зачеква проблемите, подрежда няколко от загадките - защото едно опознаваме, но стигаме до следващото необяснимо явление или факт. Това положение вероятно е довело до възникването на палео-археологията, крипто-зоологията, антропологията, един куп науки и… научната фантастика. Какво пък; вярвал ли е някой съвременник на Жюл Верн, че полетът до Луната или подводницата на капитан Немо ще са реалност след време… Или, че Хитлеровите учени и инженери ще вдигнат прототип на летяща чиния? Ето, пак ви стреснах, нали. А може и да е верно.

Емил Братанов

-----------------------------------------------------------------------------------

Тайната на Кивотът

КИВОТЪТ: вероятно оръжие или каквото и да е

През 1986 г. Франк Джоузеф, търсещ Кивота вече от 5 години, без да предположи, че следващите две десетилетия това издирване ще продължи с още по-упорита страст, се среща с медиум. Пита знае ли какво какво е Най-сакралния предмет от цялата човешка история. Тя отговаря: “Ковчегът на завета е нещо, за което всеки е чувал, но никоий не е сигурен какво точно представлява.”

“Искам да обясня в самото начало – пише много по-късно Джоузеф, - книгата не е резултат от някакви свръхестествени проникновения и търсения. Нищо не ми е било внушено от “Другия свят”, или поне не съзнателно. Споменах срещата с дамата, само защото тя ме наведе на някои мисли, които заслужават внимание. Както тя каза, наистина е “забележително”, че свещеният Ковчег на завета привлича хората масово в продължение на толкова дълго време, макар че за него се знае толкова малко.” Става въпрос за изследването на Джоузеф и Лаура Бодуан „Кивотът: Тайното оръжие на атлантите” /в България – ИК Кръгозор, прев.П.Мичева/.

КИВОТЪТ КАТО КОНВЕЙЕРЕН МОДЕЛ

Зачестиха оповестените книжовни търсения на свещенния сандък, непонятно защо. Но мнозина твърдят, че е дошло времето Кивотът да бъде изваден на показ за днешното Човечество, което го е заслужило, пък и има нужда от него. Лично аз започвам да схващам за кой Кивот става дума. Защото ще се окаже, че съществуват няколко, укрити, но не забравени, на няколко континента. И нито един от тях може да не е оригиналният. “Онова”, което предания, летопис и съвременни уреди укриват и откриват под един – претърпял съвременни катаклизми – хълм в САЩ на левия бряг на река Ембарас в руините на град Стрингтаун, макар и частна собственост, току-виж се оказало годния за разкопаване Кивот. Пак не лесно и не чак толкова бързо, но според Джоузеф и Бодуан, съвсем предстоящо. Отделен въпрос е кой /военните, учените или наистина цялото Човечество/ и кога ще разбере какво биха намерили там, затрупано от взрив, земетресения и наводнения. “Петното”, което дълбочинното сканиране разкрива, по размери и форма покрива лелеяната мечта на съвременните Индианаджоунсовци, пък и отговаря на местните легенди и част от намерена рисунка върху камък. С другите копия на безценния древен уред ще бъде значително по-трудно: в Гластънбъри Тор, в Близкия Изток, в Латинска Америка, из планините на Далечния Изток, в планината Меч в Япония /още едно предполагаемо копие/, под алпийски глетчер, на дъното на шахта край бреговете на Нова Скотия и още къде ли не /защото набелязаните му местонахождения изобщо не са намалели/. Надеждите за етиопския Кивот от Аксум, който, също е копие – ако съществува – ала направено в края на ІV в., са по-обнадеждаващи, но и те отлежават 15 столетия. Никога ли не сте се замисляли, че именно поне половин дузината места, където от векове търсят Кивота, може да подсказват, че “моделите” са повече от един.

КИВОТЪТ КАТО КОНДЕНЗАТОР НА СЕИЗМИЧНА ЕНЕРГИЯ

Възстановената история на Камъка на съдбата от Лемурия и Атлантида /пренасян след големите циклични тектонични катастрофи от един континет на друг, чак до Египет в няколко хиляди години по-близката човешка история/, до изчезването му след падането на Монсегюр е един ясен и недвусмислен разказ за авторите – проследяващи тъкмо такава вероятна хронология. По-нетрадиционна този път е отправната точка – много далеч назад в съществуването на цивилизации, които до днес не са еднозначно признати. Но изглеждат толкова вероятни за неортодоскалната наука, колкото самия Египет или древна Елада. И веднага да отбележим: всичко това превръща Кивотът в нещо различно от библейската “радиостанция” на Бога, поръчана на водача на Израилевия народ при лутането към Обетованата земя. Всъщност, в изследването на Джоузеф и Бодуан /самата тя - далечен потомък на владетеля, основал Ордена на тамплиерите/, ударението е поставено не изобщо върху “кутията” за скрижалите, а заровено в съдържанието й; един кристал, най-малкото, “работил” хилядолетия в саркофага на Царя в Голямата пирамида /също “кутия” с подобони пропорции и обем, но каменна/ като енергиен кондензатор на геофизични енергии, опазвал долината на Нил от природни бедствия, които унищожили Лемурия и Атлантида.

След превземането на крепостта на катарите, историята на свещения обект поема в няколко различни посоки, много от които напълно възможни, защото на различни места се появяват повече от един кивот или други подобни граали. Ковчегът на завета се оказва и камъкът Туаои, донесен от атлантите, за да възстановят цивилизацията си в делтата на Нил, което го прави най-великия мощен кристал, сътворяван някога. А той е и камъкът Бенбен от Голямата пирамида и сетне свещеният Граал на тамплиерите.

КИВОТЪТ КАТО МИТОВЕТЕ ЗА ЛЕТЯЩИТЕ БОГОВЕ

Зависи наистина от избраната отправна точка на търсенията. Ако се “отървем” от Библията – една съмнителна компилация, обслужваща неприкрити интереси за господство и подчинение; и потърсим “световно” присъствие на божествени магически артефакти, картината ще ни напомни онази с наличните по всяко кътче на планетата ни древни предания за летящите Богове, уменията и обещанията им.

Откриването на почти еднакви устни предания сред народи, отдалечени един от друг на хиляди километри и години, може да означава само едно, твърдят авторите: “…че всички те говорят за един и същ обект, физически артефакт, почитан като най-ценното нещо, което даденият народ можел да притежава. Това бил камък, обикновено скъпоценен, най-често кристал или метаморфна скала с кристални жили, почти винаги асоцииран със земетръсната активност, излъчващ силна светлина, и най-важното – притежаващ способността да осъществява пряка връзка между хората и божествената сила.” Всички имена, които получава този обект от народ в народ и от епоха през епоха, са свързани със светлината и отразяват неговите качества: Камъкът Феникс, Изумрудените скрижали, Съкровището, което изпълнява всички желания, Огненият камък, Сияещият трапецоедър, Пъпът на светлината, Слънчевият камък, лъчистият Граал, искрящият Арон ха Берит, Пъпният камък на митичния японски герой Кашима Даймиоджин. И превръщат местоположението му в “световна ос”, Пъп на света.

Посветил над 20 г. в търсене на Кивота, който е и Граала и още много неща, Франк Джоузеф намира безбройни съвпадения. “Свещеният обект винаги е имал специални пазители: атлантското братство на камъка Туаои, наблюдателите ростхау от платото Гиза, бдящите над Гирон Гагел – кристала на маите У Мамас, свещениците левити, служещи на Кивота на завета, тамплиерите, катарите, рицарите на Граала и Ордена на Гроба Господен, вилмаристите в Канада. Най-често те охранявали свещения си товар в централно ситуирана планинска област или подобна на такава структура или култово средище: Голямата пирамида, Хоризонта на Атон на Ахенатон, Делфийския оракул на върха на Парнас, Синайската долина, оракулът в Делос на планината Кинтос, Храмовата планина в Йерусалим, катедралата в Шартр, крепостта Монреал на Бодуен Първи и другия Монреал – на Анри дьо Вентадур и Жак Картие, катарския Монсегюр, Мунсалваш на Фот Ешенбах, Монсерат на Лойола.”

ДРЕВНИТЕ ТЪРСАЧИ НА ИЗГУБЕНИЯ КИВОТ

Подобни са съвпаденията и с историческите личности, превърнали в смисъл на живота си търсенето на свещен предмет, символ на божествени сили или наследство. Такива са Аменхотеп ІV /Ахенатон/, Бодуен дьо Бурк /Бодуен ІІ/, Галахад – рицар на Крал Артур, катарският маг Есклармонд дьо Фуа, Иниго Лопес де Лойола /по-познат като основател на Ордена на йезуитете Игнацио Лойола/. Обективно погледнато, главната цел на търсенията им вероятно е един действително съществуващ обект, който има способността да активира хипокампуса в човешкия мозък, областта, свързана с човешкото подсъзнание. Подобно устройство може да е било изобретено хилядолетия преди съвременната наука да стигне до идеята, че това е възможно. Сега няма да се спираме отново на смайващите постижения на Древните – като доказателство, че някои от уменията им не са достигнати и днес. Ала не “кутията”, обкована със злато, а съдържанието й е още по-интересно. Кристал, зареден с високи енергии?

“Възможно е още в древни времена необразованите островитяни /ранните лемурийци?/ да са открили въз основа на наблюдения, че има пряка връзка между активираните кристали и промените в човешкото съзнание, както личи от съществуващите ритуални практики. В планините на Юта и в Колорадо индианците от народността юте от племето ункомпагре все още събират пиезоелектрически кварцови кристали за своите ритуали. Същото са правели лемурийците от Тихия океан, силно земетръсен район, наричан Огнения пръстен, които наблюдавали в продължение на много години отношенията на кристалите с геофизичните сили и човешката духовност. Митичните предания за Те пито те Кура на Великденския остров, Похаку о Кане на Хавай, Пуна Му в Нова Зеландия, японския Канаме иши, перуанския Пайпикала и тибетския Чинтамани, както и сред много други общества от тихоокеанското крайбрежие на Америка през Полинезия и Микронезия до Австралия и Азия, свидетелстват, че древните народи са използвали определени камъни, заради способността им да резонират със земните и психическите вибрации.

Н.Рьорих стига до Чинтамани, няколко къса от него лежат в колекции. Ако приемем, че Кивотът продължава да действа скрит под земята на Лурд, “чудесата” и неговото “умерено проявление” в психотропен аспект не е ли благословия за хилядите вярващи?

КРАДЦИ, А НЕ СТРОИТЕЛИ НА КИВОТА

“Към края на ІV хилядолетие пр.Хр. приближаването на четири комети и метеоритният залп, който се изсипва върху земята, нанася огромни щети на почти всяка съществуваща през този период цивилизация. Макар че жителите на Атлантида събират сили и започват наново да градят своя свят, учените от острова решават на всяка цена да предотвратят или поне да ограничат унищожителните последици от евентуален бъдещ природен катаклизъм. Те изобретяват голям кристал, камъка Туаои, главната част от геодезичен механизъм, който трябвало да преобразува сеизмичната енергия в електрическа. Провеждайки наблюдения върху планетата, атлантите установяват, че абсолютният център на Земята се намира в делтата на Нил и точно там е идеалното местоположение на техния преобразувател. Преместват се там и заедно с местното население осъществяват колосалния проект по строежа на преобразувателя, монтиран в “саркофага” в погребалната камера в Голямата пирамида – съществена инженерна част от уреда. Впрочем, макар също в несигурна от геологическо естество зона, династичното общество на Египет под управлението на фараоните и с помощта на геодезичното съоръжение на атлантите, съществува успешно през следващите 1800 години.” – това е теорията на авторите. Тя се развива още по-шокиращо.

Фараонът Ахенатон премества кристалния кондензатор в новата си столица Хоризонта на Атон, 17 години по-късно бившият военачалник Ейе връща камъка /кристала/ Бенбен в Пирамидата. Някъде ок.1227 г. пр.Хр., възползвайки се от настъпилия хаос при нашествието на морските народи в Египет, бившият съветник на фараона и бивш жрец /т.е. посветен в тайната грамотен човек от върхушката/ Рамозе Хаментеру прониква в пирамидата и открадва камъка. Налага му се, заедно с последователите си, да бяга в пустинята, понесъл със себе си Бенбен: събитие, отразено много векове по-късно в Библията в книга “Изход”. В нея се описва изработването на Ковчега на завета, който на практика е съд, хранилище, в което бил поставен откраднатия камък. Един от еврейските водачи, Исус Навин, превръща кивота в оръжие и го използва с огромен успех срещу различни цели в прехода към Обетованата земя. Кристалният кондензатор обаче проявява непостоянната си природа и убива много хора, евреи и неевреи. Пленен е от филистимците и е върнат. Соломон издига първия храм за Арон ха Берит, както бил известен сред евреите египетският Бенбен. Преди победата на вавилонците, които през 587 г.пр.Хр. завземат и ограбват града, Кивотът е прехвърлен в специално изкопана шахта в тайно помещение под храма, където остава скрит поне 1714 години. Тогава първите девет членове на Ордена на тамплиерите, благодарение на сведенията на един равин, установяват местоположението на ковчега под джамията Ал Акса в Храмовата планина на хълма Мория и го изнасят тайно. Фландрия, катедралата в Шартр и катарската крепост Монсегюр са вероятните му последни пребивавания. През 1244 г., когато кралската армия на кръстоносния поход срещу катарите накрая завзема замъка, артефакта-уред /с вероятно отдавна угаснало действие/ отново е изнесен.

ПО СЛЕДИТЕ НА… ИНДИАНА ДЖОУНС

Последното споменаване в Стария завет, че Ковчегът на завета се пази в Йерусалимския храм е за 622 г.пр.Хр. А Патрик Бърн пише: “Всичките ми проучвания водеха до един и същи извод, а именно, че той все още съществува.”

Греъм Филипс е почти сигурен, че това, което Йеремия укрива нейде из отвесните каньони близо до Петра, е онова, което изтласканите кръстоносци прибират от храма в Едом. Как иначе ще се намерят три от 12-те камъка от нагръдника. Бърн счита, че ударът на френския крал Филип IV Хубави и послушния му папа Климент срещу тамплиерите е продиктуван тъкмо от желанието му да намери и присвои не просто богатствата им – а конкретно кивота. И вероятно тогава той е укрит за последен път във вече не библейската човешка история. Филипс вярва в съхранения Ковчег на завета, Бърн е още по-голям оптимист. Той прогнозира “появата” му най-късно в идните 3-4 години. Дали за да ни спаси от края на света, прогнозиран от маите за 2012 г.?

В търсенето на изгубения кивот Патрик Бърн отхвърля тезата на Андрюс и Шеленбергер, че тялото на Иисус Христос се намира на определено място /в Карду/, защото “немислимо е толкова много римокатолически църкви да са подравнени с тялото на Христос, само за да отрекат възнесението му. Има само един артефакт, който би накарал хората да строят църквите си обърнати към него, и това е Свещеният кивот.” А той, може би, засега, е някъде измежду църквите в Рен льо Шато, Пеш Карду, Бонферан или “Сент Мадлен” в Троа. Според скицата на Сониер /не всичко в “Шифърът на Леонардо” е измислено!/ и според книгата на Патрик Бърн.

Кивотът като геосеизмичен преобразувател пък е историята на Джоузеф и Бодуан… А проклятията над израилевото потомство се увеличават: не стига, че предали Месията, че той пък може и да не е възкръснал, ами и Бенбен-а на атлантите от Египет откраднали. Покоят и благоденствието, които им е донесъл са силно относителни.

Емил Братанов

Прер.и доп.от публ.в сп.Усури

Спец.за Bikinizine

-----------------------------------------------------------------------------------

Хитлер, зелени човечета и Шамбала

… само част от тайните на Третия Райх

Няколко книги и един филм през последните 2 години отново поставиха във фокуса на разбулените митове окултните общества в Третия райх, мистичните занимания на висшите германски офицери и държавни ръководители; надеждите на самия Фюрер, че от един друг свят му помагат да завладее този. Засилен интерес към скритите механизми, психологията, невидимите движещи сили и – направо – тайните реални и подготвяни оръжия на немския фашизъм от времето преди и по време на Втората световна война има например в изследването на Сергей Зубков.

А те продължават да са любопитни тайни: окултните общества във фашистка Германия между двете войни и истинските водачи-адепти, които са стояли в дъното на чудовищната експанзия, разразила се сетне. “Арманеншафт” на Гвидо фон Лист, “Германенорден” на барон Зеботендорф, “Златна заря” на Самуел Мейтерс, “Туле” и “Врил” – в които Карл Хаусхофер играе голяма но невидима на “повърхността” роля… - мистичните общества, наели се да възкресят величието и властта на тевтонската сила, нордическите богове, арийското превъзходство. Да открият Шамбала, да се въоръжат с древните знания за да изковат съвременните оръжия, да достигнат… Алдебаран, където живеят Боговете, посетили навремето Вавилон, Шумер и Акад. Или да докажат /дочакат?/ теорията на Хербигер за съществуването тук на земята на вход към отвъдния свят, откъдето ще се завърнат “великите непознати”, които ще помогнат на… арийците да наложат волята, традициите и чистотата на расата над Света.

Националсоциализмът на върхушката около Адолф Шикългрубер се е оказал удобното средство за постигането на всичко преднарчетано.

Като не може да се отрече, че от откритията на Шлиман и Картър - до края на първата третина на миналия век, едва ли са организирани по-мащабни, по-важни, по-обещаващи експедиции към мистичните неизследвани краища на Земята; дейност и начинания на тайнственото бюро на СС – “Аненербе” /Земните Прародители/, реализирани наред с концлагерите, геноцида, фронтовата експанзия.

Окултните общества, крахът на Третия райх, тайните оръжия на Вермахта – това са вероятности, повече или по-малко част от самата история. Освен чудовищната война и жертвите – в които няма няма нищо паранормално. Има само ужас и витаеща смърт. До последните дни в Бункера – на предопределеност и невъобразима маниакална обреченост. Майки тровят децата си, офицери се самоубиват…, само Фюрерът вярва, че някакви дивизии ще се върнат към Берлин в необходимото време и ще изтласкат съюзниците. По-рано той е крещял на митингите, че “ще подпалим света”; знае се, че се е домогвал до атомната бомба, която неговите учени сетне ще подарят на задокеанските победители - американците. И ако партизани не бяха успели да саботират заводите за тежка вода в Скандинавия, не е ясно докъде би се стигнало. Понеже това не бил единствения коз в играта за световно господство.

Защото Луфтвафе е било готово за Космоса, а в небето над Пенемюнде са изпитвани летящи чинии. И лазерно оръжие. Е, разрешено е да не вярвате – спрете дотук и разгледайте момичетата в другия панел. А аз ще продължа с нещо далеч по-любопитно, спорно и шокиращо. Няколко книги. Един филм на ВВС. Една американска поредица. Едно неотречено, но потулено съобщение на Асошиейтед Прес.

Годината е 1994. Паранормалното, езотериката, общо казано – Досиетата “Х” в родната преса след идването на демокрацията, още пълнят страници на изникнали и възродени издания. Но това малко съобщение идва от АП и е отвсякъде невероятно: американските ВВС са открили и прихванали летателен апарат, който се приводнил нейде по източното крайбрежие. Капсулата имала фашистки свастики, не изглеждала никак “очукана”, била оборудвана с животоподържащи системи… и имало две добре изглеждащи мъртви тела, облечени в нацистки униформи! Нямало съмнение, че е била в Космоса, че технологията е отпреди десетилетия – но пък космическа?

Тогава работех в едно голямо радио и се обадихме на наш човек в Щатите да поразучи това-онова. Беше невъобразимо. Кореспонденцията идваше от световната информационна агенция, не от жълтата преса, но нови съобщения не последваха. Колегата ни там каза, че се чуло нещо подобно, но никой не може да даде никаква информация, а от Агенцията отрекли да са пускали нещо подобно, било манипулация.

И се връщам към изследванията на английски и щатски телевизии в извадените на светло тайни архиви на Райха през 90-те години. Едно е да четеш хипотези, но съвсем друго е да видиш кадри и стари черно-бели снимки. Летяща чиния на фона на боен самолет и отворении врати на хангар, побиращ цепелини. Чертежи на електромагнитен междупланетен кораб с гравитационен двигател, кабини за спане, носещ в хангар няколко малки “чинии”. С прилежно нанесени данни: диаметър 25-30 м при височина в центъра над купола 9-10 м.; над 121 м и ок.70 м диаметър съответно за

“Ханебио”3 /само в проект/ и “Ханебио”2 /изпитван – според документите/; развита скорост в земната атмосфера от 3200 възела в час. Или проектите за орбиталната станция “Машина Андромеда” с тегло 100 т, за която пише, че гравитационния двигател безпроблемно ще я издигне. Цялата тази “дейност” – с начало 1939-а и непреставаща дори в самия край на войната през 1945 г.

Още смущаващи чувството за реалност данни, документи и снимки от архива на супер-секретния отдел SS-E4: разработки на летяща чиния и двигатели “Ханебио” и “Врил” /”Брюл”?/ в Пенемюнде - в чието небе свидетелстващи офицери често виждали неиндефицирани летящи обекти с форма и вид – на които едва в последната от 50-те години на века един журналист, прелитащ над платото Рейниър ще даде прословутото днес име. Годината е 1943-а. В Пенемюнде текат разработки и изпитания на двигател “Врил7”, предназначен за междупланетен кораб за полет до Алдебаран. Чинията с гигантски размери трябва да развива до 4022 км/ч., като вече са достигнати 1930 км/ч. в атмосферата. Паралелно се разработва лъчево оръдие, което пробива 10-сантиметрова броня и дори се вижда на една снимка на летателен апарат пред хангар.

По Коледа на същата година в Колберг се провежда тайна среща на Обществото “Туле”, на която се разисква “Операция Алдебаран”. Медиумите Мария и Сибрун докладват за телепатична връзка с двете населени планети от тази звездна система, отстояща от Земята на 68 светлинни години. Говори се за тунел във времето и предадени телепатично иноземни технологии за строеж на кораба. През януари 1944-а Хитлер и Химлер на тайна среща дискутират именно полет до там.

Говори се, че на дъното на Монзее в Горна Австрия е потопена една от “чиниите”. Но други – може би – са скрити в Антарктида в тайната немска база за НЛО в Швабенланд /Земята на Кралица Мадлен/. Две години след капитулацията, в един филм за войната, адмирал Бърд несловоохотливо говори за изчезването на 38 фашистки подводници, отклонени от Балтийския флот /снабдени с революционна система Валтер за въздух – способстваща за оставане под вода със седмици/. Победителите-съюзници организират потеря. Посоката е Антарктика. Адмирал Бърд и адм.Ууд отплуват с 4000 войници, самолетоносач, бойни кораби и поддръжка. И се връщат тихо и безславно след загуба на неизвестен брой самолети. Операцията е прекратена. Някъде в южния Атлантик ги е пресрещнал добре въоръжен враг, за който те не желаят да говорят. Дори години по-късно. С какво ги е разбил? Къде са отплувалите германски подводници? Какво са превозвали?

Ето това са въпроси и темите, които търсят своите разяснения, твърдо разобличаване или потвърждение и днес. Ясно е, че германската военна машина, вдъхновена от тайните общества и /евентуално/ търсените “висши” познания, е провеждала експедиции в Тибет, Кашмир, към двата полюса /водени от известни тогава специалисти като Едмонд Кис и шведа Свен Хедин/ в търсене на артефакти и скрити технологии. Говорело се е за срещи с пратеници на други светове, за “посещения” в древността и ново-установени телепатични контакти. Хитлер до последно крещял в речите си, че “ще подпалим света”. За другите “светове” пък се е разисквало в тези тайни общности и мистични кръгове /най-вече “Туле” и “Врил”/. Какво е имал, с какво е разполагал, над какво са работели гениите на райха и към какви оръжия и машини са се стремели учените му – извън нечовешките генно-расови и евгенистични експерименти в концлагерите? Дали шокиращите предположения не са реални на фона на разработките на един добър, но непризнат гений – Никола Тесла, който отвъд Океана конструира какво ли не, вкл. и суперлъчево оръжие, а някои от разработките му, уникални като замисъл и плашещи като приложение, също се покриват с плаща на тайната днес.

Боя се, че никога няма да узнаем. Подозирам обаче, че съвременната история на “уфологията” трябва да започва не от Розуел, а от Пенемюнде, 20-тина години по-рано. Независимо дали Вернер Фон Браун – който даде тласък на американската ракетна програма, вече отвъд Океана, - е черпел проекти и технология от иноземци. Независимо дали “Стелт”-а е човешко творение или “повторение” на пленена “чиния” /или доброволно предадена?/… Но по времето на Втората световна война германците не само са искали, те са и имали нещо, което не се побира в канона на елементарното отрицание. А има вероятност, никога да не узнаем истината, тъкмо защото не е измислена.

Прер.и доп.спец. за Bikinizine

Емил Братанов

-----------------------------------------------------------------------------------

Научете нещо ново от маймуните. Ето как се бели банан най-лесно (видео)

Вижте начина по който маймуните белят банани. Може би ще научите нещо полезно от тях:)





-----------------------------------------------------------------------------------

Мистерията Ед Лийдскалнин и Кораловата крепост

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО РАЗКРИ ТАЙНИТЕ НА ФАРАОНИТЕ

Малко известен факт у нас е построеното от някой си Ед Лийдскалнин в собствения му имот във Флорида през 50-те години на миналия век. Не знам защо е тъй, но всичко си стои до ден днешен, продължава да изумява учени и инженери и да подклажда хипотезата, че той е единствения на планетата ни човек, който знае как са построени пирамидите. Друг поне не е оставил след себе си комплекс – внушителен колкото Сфинкса, Хеопсовата пирамида или палеоиндианските градежи в Централна и Южна Америка. Пък и, когато са го посещавали представители на науката и държавната администрация, той многозначително ги оставял да се дивят в Кораловия му замък, без да разкрие технологията си. Старите снимки и последвалите съвременни търсения там засилват противоречията: някаква кутия, закачена на приличащи на телеграфни стълбове, самият Ед в работилницата си, въртящ някакви зъбни механизми, намерени изпочупени магнитни плочи… В комплекса има фонтани, порта, кула за небесни наблюдения, кътове на Луната и някои от планетите – които са въздигнати от цели късове коралова скала, тежащи няколко десетки тона!

… ЧОВЕК НА ИМЕ ЕДУАРД ЛИЙДСКАЛНИН

Когато четях “От Атлантида до Сфинкса” на Колин Уилсън /ИК “Хермес”, 2006/ - една чудесно подредена хронология на разкритото и предполагаемото за египетските мегалити на платото Гиза /че, всъщност, Сфинксът-“Пазач” е доста по-стар от пирамидите, че следите на хилядолетията са по-скоро следи от вода, отколкото от пясък и ветрове и, че отломки от още по-древна цивилизация са ускорили експлозивно културното и най-вече технологично развитие на египтяните/, попаднах на цитирана книга и факт, който и аз – трябва да призная - откривах едва сега.

Опитвайки да вникне в начина на издигането на внушителните постройки в Гиза, авторът кореспондира с редица други популярни изследователи, пренебрегнали страха от научен линч заради хипотезите си – рушащи псевдо-парадигмата на маститите египтолози. Така Кристофър Дън му праща “странна малка брошура, озаглавена “Книга във всеки дом”, написана от човек на име Едуард Лийдскалнин и издадена от автора в Хоумстед, Флорида. Лийдскалнин изглежда, бил особняк, който живеел на място, наречено Кораловият замък, близо до Маями, което сам построил от огромни коралови късове, някои от които с тегло до 30 тона. Бил слаб, дребен човечец, висок само метър и петдесет и починал през 1952 г., без да разкрие как е построил замъка и как е преместил тези огромни тежести.. За 28 години той извадил и въздигнал общо 1100 тона.”

Латвиец по рождение, той бил отхвърлен от 16-годишната си годеница, заминал отвъд Океана и се хванал да строи Кораловата крепост, като явно изнамерил способ за вдигане и местене на многотонните блокове. Средното им тегло е 6,5 т, повече от средната маса на блоковете в Голямата пирамида. “За пръв пък Кр.Дън посетил Кораловия замък през 1982 г. /и втората половина на 90-те на миналия век, заради кореспонденцията с Колин Уилсън – повторно/…, което го убедило, че Лийдскалнин просто е казал истината, когато заявил: “Знам тайната на това, как са били построени пирамидите в Египет”. Той обаче отказал да я разкрие, дори пред служителите на правителството на САЩ, които го посетили и били разведени из замъка. Единствения намек, който подхвърлил, бил нещо от рода на: “Всяка форма на материята се състои от отделни магнити и точно движението на тези магнити в материята през пространството поражда измеримите явления, т.е. магнетизъм и електричество.” Разискванията на Дън с неговия колега Стивън Дефенбау водят до заключението, че Лийдскалнин е изобретил някакъв вид антигравитационно устройство.”

Ако един магнит бъде окачен над друг, съществува естествен стремеж на противоположните им полюси да се изравнят, затова те се привличат. Ако на полюсите им може да бъде попречено да се привлекат, те се отблъскват един от друг.

“На една снимка от задния двор на Ед Лийдскалнин се вижда устройство, което наподобява три телефонни стълба, опрени един на друг така, че образуват триножник, с квадратна кутия на върха. От кутията се спускат жици и висят между стълбовете. След смъртта на собственика, в работилницата му не е открита подобна кутия… Това, което Дън все пак, е успял да открие там, е голямо инертно колело, което Лийдскалнин трябва да е използвал, за да произважда електричество. Към него неподвижно били прикрепени парчета магнит.”

КОРАЛОВИЯ ЗАМЪК НА “ХЕОПС” ОТ 20-и ВЕК

Ед посвещава 30 години на строежа на Кораловата крепост. За цялото това време никой никога не е успял да го види “в действие” – т.е. точно как вдига и мести своите строителни “елементи”. Стриктно погледнато – какви ти елементи! Той оформя тематичните кътове из комплекса от цели блокове.

“Червеното цвете” е “посадено” в центъра. Ед казва, че то “расте” с мъничко всяка година.

“Лунното езеро” е съставено от 18-тонен коралов къс, разделен на три части. По особен начин в обекта са заложени астрономическите положения на първата и последната четвърт на Луната и пълнолунието. Концентрично около фонтана са представени в групи планетите от Слънчевата система, особено място е предопределено на Марс и Сатурн, като Ед смятал, че марсианския живот не е измислица.

Комплексът на Слънчевото равноденствие е калибриран със зимното и лятното слънцестоене.

“Телескопът” е цял 30-тонен скален къс, който е прецизно насочен към изгрева на Полярната звезда.

“Портата” е “сглобена” и издигната от 9-тонни части, механизмът е с верижно задвижване от лек автомобил. Всичко е толкова гладко напаснато и балансирано – като център на тежестта и плъзгащи се повърхности, че малко дете може да бутне с пръст “вратата” и тя ще се заотваря.

“Кулата” е с общо тегло 243 т, а обелискът – само 22 тона.

Посетители, чувствителни към електромагнетизма, споделят, че заставайки на определено място – “Кладенец Девет”, изпитват главоболие. Затова има предположения, че “портата” е вдигната над особена пресечна точка на магнитната мрежа на земята.

След смъртта на Лийдскалнин, който имал само четвъртокласно образование, /през декември 1951 г., той умира от туберкулоза или бъбречна недостатъчност, след като казва, че магнитите са му “повлияли” и, “че полудява”, и сам отива в болница в Маями, като преди това посещава паметника на Джексън/, в работилницата му /стая на най-високото място в “замъка”/ намират само хамак и малко инструменти, предимно бормашини, триони и вериги. И до ден днешен повечето смятат, че някак е използвал естествената геомагнитна мрежа на Земята, като е изобретил някакъв антигравитационен “елеватор”. Намесват се и хармоничните звукови вълни.

ТЕОРИИ, КОИТО НЕ КАЗВАТ НИЩО

Единствените подробности днес за тайната на Лийдскалнин и строежите му могат да се намерят в Интернет, но твърде малко са местата, които предлагат смели хипотези. Дори предположенията не вършат кой-знае-каква работа, защото, ако бяха верни – практиката щеше да докаже верността им. Факт е, че не е ясно как е построен Кораловия замък, както и че никой още не е съумял да повтори /хм, потрети/ уменията на египетските строители и Ед Лийдскалнин. За използването на звукови вълни при построяването на египетските пирамиди говорят в една от книгите си съпрузите Флем-Ат; има някакви податки в Библията /използването на Йерихонските тръби/, от по-ново време съществуват документи за материална левитация чрез звук в Тибет… Магнетизмът е “по-простото” средство, а антигравитацията – “по-фантастичното”; но и двете са еднакво възможни. А Ед по някакви собствени си причини тъй и не разкрива нищо приживе.

Ако искате да експериментирате, имайте предвид много неща. Материалът има водещо значение – кристалната и атомна решетки, масата, резонантните му свойства. Съвременната физика познава и борави с всичко това, но не е “изработила” метод да местим камъни като свирим с флейта или само с поглед. Ненаучната вяра в способностите човешки също няма да помогне особено. Тук мистиката и отрицанието се взаимосвързани – мъдреци в Тибет, Шамбала или където и да е; заспали или хибернирани или каквото и да ви хрумне от “инструментариума” на Стивън Спилбърг; представители на различни от човешката /или древни/ раси. В крайна сметка, съобщава се за способности да се вижда в невидимото, да се осъществява контакт с финия свят или с Космоса, да се лекува или убива с мисъл… Но никой още не е преместил Капитолия, Триумфалната арка или самата Хеопсова пирамида – да речем в пустинята Гоби, или на връх Еверест.

Съветват ни да вземем парче камък, да полираме финно поне един квадратен инч, да изолираме и подсилим кристализацията като разхвърляме каменна сол върху която поставяме камъка. Сетне му пеем /или пускаме сиди-плейъра/ като постепенно усилваме силата на звука и повдигаме честотата. /Другаде прочетох да използваме туба или фагот./. Наблюдаваме как кристалчетата сол се преподреждат – т.е. получават нова организация и в някакъв момент хармоничните звукови вълни може и да повдигнат камъка. Това ще стане когато /и ако/ основните резониращи честоти кореспондират хармонично с хармоничния размер, вида и ориентацията на резониращата кристална решетка в камъка. Още по-добре би било, ако “инструмента” е направен от материала, който ще местим – но пък не си представям каменно чембало и как някой съвременен Фред Флийнтстоун чука по него, местейки камъните от кариерата, вместо с динозавъра. Също от полза ще е и ако избраната за левитиране скала е от относително еднороден състав – именно варовик, тебешир, стеатит. Но древните явно са го умеели това начинание, защото са работели и с гранит, който има много по-сложни минерални, химически и кристални решетки /състав/.

Без полировка може да опитаме като прикрепим парче магнит на върха на камъка за местене и да му въздействаме с друг магнит. Земята отдолу трябва да е мокра. И “полето” на експеримента да е колкото се може по-чисто от външни електромагнитни въздействия /радио и ТВ-предавания, излъчвания и магнитни полета/.

ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ

В клетка на Фарадей /или създаваме феромагнитно “островче” с метални пръчки или листи, забити като ограда/ с подходящ звук създаваме резонанс в набелязания къс скала. Можем и да оградим камъка с жица, натисната към земята, през която пускаме ток за да създадем поле. Въздействаме практически на прикрепения магнит в горния край на обработвания къс – при постигнато достатъчно силно поле /плюс резонанса в камъка/, той се отделя от земята.

Достатъчно налудничаво ли ви звучи? Да, ама Лийдскалнин някак го е направил. Физици и инженери /всякакви екстрасенси оставяме настрани/ разсъждават върху геомагнетизма и по-особените свойства на материята над определени точки от земната магнитна решетка, върху свръхпроводимостта, върху резонантните качества на дадени материали с дадени кристални решетки… Дискутират се хипотетични магнитни пътища на “комуникацията”, или “влакната” на полето – когато външното стане твърде силно за специалния свръх-водещ материал /прикрепен за обекта или вграден вътре в него/, то “счупва” еднородността на магнитното му състояние на трептене в термално трептене на основата и свръх-проводника “плава” в нашия камък като насочването му води и самия камък насам-натам. Гравитацията също играе роля. А дали това може да бъде постигнато като със звук се накара камъка ни да “трепти” – още /също/ не е проверено. Засега е ясно, че теоретично е възможно, а и че различните материали /камъни/ са различни свръх-проводници. Т.е., някои стават – други не. Например, керамиката е изключително трудно податлива на подобни “теоретични” въздействия.

Друго уточнение е, че каменната левитация не е “анти-гравитация”, това не е обръщане на посоката на гравитацията, а “противопоставяне” на вектора й – своего рода “магнитна левитация”.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НЯМА: НА ИЗХОДНА ПОЗИЦИЯ

За цитираната в началото книга на Колин Уилсън, Кристофър Дън отбелязва, че самата Земя представлява гигантски магнит – “макар все още да нямаме представа какво поражда магнетизма. Освен това, материята е електрическа в същността си. Дали Лийдскалнин е открил някакъв нов принцип, който си служи със земния магнетизъм. Възможно ли е някак да е превърнал целия си коралов блок в огромен магнит, обвивайки го със стоманени листове и ползвайки ток. Възможно ли е дори да е провесил покрития с желязо блок като влак, движещ се чрез магнитно поле върху въздушна възглавница?...”

И Уилсън и други изследователи отбелязват, че египтяните не са разполагали с желязо и са нямали понятие от електричество. Само че няколко древни артефакта /”кондензатор”, батерия-делва, дори самия Кивот – доколкото от писанията да стават ясни свойствата му/ говорят за обратното – колкото и немислимо да изглежда. През 1837 г. Дж.Р.Хил, сътрудник на Хауард-Вайз, прочиствайки с малко барут единия край на “вентилационната шахта” в Царската камера на Голямата пирамида, открива сред отломките “плоска желязна пластина в близост до отвора на вентилационната шахта. Тя е с размери 30 на 10 см и дебела 3 мм и не е метеоритно желязо; всъщност, тъй като прилича на обикновено ковано желязо, “специалистите” са склонни да оспорват автентичността й. През 1881 и 1889 г. пластината е изследвана сериозно от Флиндърс Питри и от д-р Джоунс от Имперския колеж в Лондон – които установяват, че желязото не е метеорно и, че някога е била с тънко златно покритие. Заключението /според Колин Уилсън/ изглежда трябва да бъде, че „египтяните са знаели как да топят руда 2 хил.години преди Желязната епоха.” Тогава защо да се чудим на Кораловия замък на Едуард Лийдскалнин. Той си е там във Флорида и проблемът си е на учените – които продължават да знаят твърде малко, продължавайки да поучават човечеството.

Благодарим на Емил Братанов от сп."Усури" за предоставения материал!

Автор: Емил Братанов
Ред и доп. от публикацията в
сп. "Усури", 2008
снимки:интернет

-----------------------------------------------------------------------------------