Световните загадки: 1.Кой живее на дъното на морето

Съвсем доскоро се смяташе, че на дъното не може и да има нищо кой-знае какво: поради дълбочината, налягането, липсата на светлина и кислород. Е, с развитието на земната техника, океанолозите откриха и там разни "живинки". Но човешкото любопитство се интересува повече не от грозните, слепи, светещи червеи, риби и мекотели – а от приказките за морски чудовища; също и от вероятността нещо някъде да е останало от Атлантида. Или пък да се "явява" дълбоководна база на иноземци. Между другото, една от последните операции на Третия райх, пред самата му капитулация, включва десетки германски подводници /натоварени с тайните технологии и експериментални прототипи на предполагаеми машини и оръжия/ - отправили се под вода към Антарктика и никога не завърнали се оттам.

Чудесата от дълбините най-просто се групират така: от време-навреме някакви рибари /напр.японски/ вадят с траловете си трупове и останки от същински морски змейове, обекти на крипто-зоологията. Говори се за ихтиозавър в африканско езеро, а шотландската Неси си е направо "одомашнена". Нещо наистина е оцеляло, а поради този факт: вероятно се е и размножавало. Защо да е невъзможно, след като /също така/ се откриват биологични видове, за които се смяташе, че няма как да са "прескочили" от динозавърските времена в наши дни. Всъщност, нашите учени не са готови за едно такова развитие на хипотезата. Добре, в Лох Нес напоследък най-различни уреди не успяват да засекат нищо. Но това не е безпрекословното основание за обявяването на вероятния реликтов вид от мътните му води – за мистификация и шашма за привличане на туристи. Когато японците извадиха в мрежата си "змея", той – видите ли – вече се бил доста поразложил, пък и рибарите не отплували тутакси към най-близката Академия на науките… Снимките и свидетелствата на очевидците биват отхвърлени като брътвежи.

Другата група са необяснимите явления. Не, не само и не толкова прословутия Бермудски триъгълник. Потърсете в архивите! Плували си някакви и внезапно край единия им борд от дълбините се издигнала невъобразима /като концентрирана/ водна маса, която с форма на цилиндър се "търкаляла" известно време успоредно. Други съобщават за гигантско колело със спици, въртящо обратно на часовника. Трети изведнъж навлизат като през мътно стъкло в някаква част от времето и пространството, където всичко е застинало и тежко като желе. Свидетелства на капитан, теглещ баржа на буксирно въже, попаднал в буря, рисуват необяснима "завеса", в която те навлязли. Не се виждало ни слънце, ни буря, ни небе. Въжето се опънало до скъсване, защото все едно "плували в туткал". Уредите не показвали нищо. Както "влезли", тъй и излезли – плавно, с мъка, през "завесата", а оттатък греело слънце и буря нямало. Безбройни съобщения за засичана от сонарите "компактна движеща се маса" под кила. За "придружаващо" присъствие на внезапно появили се цилиндри с тъмна вода. В по-редки случаи: и за апарати със странно предназначение и форма…

Все "неща", на които в съответните Академии на науките, не могат да им сложат етикетче. Значи… не съществуват.

Емил Братанов



-----------------------------------------------------------------------------------