сряда, 8 юли 2009 г.

Мистерията Ед Лийдскалнин и Кораловата крепост

2 comments
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО РАЗКРИ ТАЙНИТЕ НА ФАРАОНИТЕ



Малко известен факт у нас е построеното от някой си Ед Лийдскалнин в собствения му имот във Флорида през 50-те години на миналия век. Не знам защо е тъй, но всичко си стои до ден днешен, продължава да изумява учени и инженери и да подклажда хипотезата, че той е единствения на планетата ни човек, който знае как са построени пирамидите. Друг поне не е оставил след себе си комплекс – внушителен колкото Сфинкса, Хеопсовата пирамида или палеоиндианските градежи в Централна и Южна Америка. Пък и, когато са го посещавали представители на науката и държавната администрация, той многозначително ги оставял да се дивят в Кораловия му замък, без да разкрие технологията си. Старите снимки и последвалите съвременни търсения там засилват противоречията: някаква кутия, закачена на приличащи на телеграфни стълбове, самият Ед в работилницата си, въртящ някакви зъбни механизми, намерени изпочупени магнитни плочи… В комплекса има фонтани, порта, кула за небесни наблюдения, кътове на Луната и някои от планетите – които са въздигнати от цели късове коралова скала, тежащи няколко десетки тона!


… ЧОВЕК НА ИМЕ ЕДУАРД ЛИЙДСКАЛНИН

Когато четях “От Атлантида до Сфинкса” на Колин Уилсън /ИК “Хермес”, 2006/ - една чудесно подредена хронология на разкритото и предполагаемото за египетските мегалити на платото Гиза /че, всъщност, Сфинксът-“Пазач” е доста по-стар от пирамидите, че следите на хилядолетията са по-скоро следи от вода, отколкото от пясък и ветрове и, че отломки от още по-древна цивилизация са ускорили експлозивно културното и най-вече технологично развитие на египтяните/, попаднах на цитирана книга и факт, който и аз – трябва да призная - откривах едва сега.

Опитвайки да вникне в начина на издигането на внушителните постройки в Гиза, авторът кореспондира с редица други популярни изследователи, пренебрегнали страха от научен линч заради хипотезите си – рушащи псевдо-парадигмата на маститите египтолози. Така Кристофър Дън му праща “странна малка брошура, озаглавена “Книга във всеки дом”, написана от човек на име Едуард Лийдскалнин и издадена от автора в Хоумстед, Флорида. Лийдскалнин изглежда, бил особняк, който живеел на място, наречено Кораловият замък, близо до Маями, което сам построил от огромни коралови късове, някои от които с тегло до 30 тона. Бил слаб, дребен човечец, висок само метър и петдесет и починал през 1952 г., без да разкрие как е построил замъка и как е преместил тези огромни тежести.. За 28 години той извадил и въздигнал общо 1100 тона.”

Латвиец по рождение, той бил отхвърлен от 16-годишната си годеница, заминал отвъд Океана и се хванал да строи Кораловата крепост, като явно изнамерил способ за вдигане и местене на многотонните блокове. Средното им тегло е 6,5 т, повече от средната маса на блоковете в Голямата пирамида. “За пръв пък Кр.Дън посетил Кораловия замък през 1982 г. /и втората половина на 90-те на миналия век, заради кореспонденцията с Колин Уилсън – повторно/…, което го убедило, че Лийдскалнин просто е казал истината, когато заявил: “Знам тайната на това, как са били построени пирамидите в Египет”. Той обаче отказал да я разкрие, дори пред служителите на правителството на САЩ, които го посетили и били разведени из замъка. Единствения намек, който подхвърлил, бил нещо от рода на: “Всяка форма на материята се състои от отделни магнити и точно движението на тези магнити в материята през пространството поражда измеримите явления, т.е. магнетизъм и електричество.” Разискванията на Дън с неговия колега Стивън Дефенбау водят до заключението, че Лийдскалнин е изобретил някакъв вид антигравитационно устройство.”

Ако един магнит бъде окачен над друг, съществува естествен стремеж на противоположните им полюси да се изравнят, затова те се привличат. Ако на полюсите им може да бъде попречено да се привлекат, те се отблъскват един от друг.

“На една снимка от задния двор на Ед Лийдскалнин се вижда устройство, което наподобява три телефонни стълба, опрени един на друг така, че образуват триножник, с квадратна кутия на върха. От кутията се спускат жици и висят между стълбовете. След смъртта на собственика, в работилницата му не е открита подобна кутия… Това, което Дън все пак, е успял да открие там, е голямо инертно колело, което Лийдскалнин трябва да е използвал, за да произважда електричество. Към него неподвижно били прикрепени парчета магнит.”






КОРАЛОВИЯ ЗАМЪК НА “ХЕОПС” ОТ 20-и ВЕК

Ед посвещава 30 години на строежа на Кораловата крепост. За цялото това време никой никога не е успял да го види “в действие” – т.е. точно как вдига и мести своите строителни “елементи”. Стриктно погледнато – какви ти елементи! Той оформя тематичните кътове из комплекса от цели блокове.






“Червеното цвете” е “посадено” в центъра. Ед казва, че то “расте” с мъничко всяка година.









“Лунното езеро” е съставено от 18-тонен коралов къс, разделен на три части. По особен начин в обекта са заложени астрономическите положения на първата и последната четвърт на Луната и пълнолунието. Концентрично около фонтана са представени в групи планетите от Слънчевата система, особено място е предопределено на Марс и Сатурн, като Ед смятал, че марсианския живот не е измислица.


Комплексът на Слънчевото равноденствие е калибриран със зимното и лятното слънцестоене.











“Телескопът” е цял 30-тонен скален къс, който е прецизно насочен към изгрева на Полярната звезда.












“Портата” е “сглобена” и издигната от 9-тонни части, механизмът е с верижно задвижване от лек автомобил. Всичко е толкова гладко напаснато и балансирано – като център на тежестта и плъзгащи се повърхности, че малко дете може да бутне с пръст “вратата” и тя ще се заотваря.




“Кулата” е с общо тегло 243 т, а обелискът – само 22 тона.













Посетители, чувствителни към електромагнетизма, споделят, че заставайки на определено място – “Кладенец Девет”, изпитват главоболие. Затова има предположения, че “портата” е вдигната над особена пресечна точка на магнитната мрежа на земята.

След смъртта на Лийдскалнин, който имал само четвъртокласно образование, /през декември 1951 г., той умира от туберкулоза или бъбречна недостатъчност, след като казва, че магнитите са му “повлияли” и, “че полудява”, и сам отива в болница в Маями, като преди това посещава паметника на Джексън/, в работилницата му /стая на най-високото място в “замъка”/ намират само хамак и малко инструменти, предимно бормашини, триони и вериги. И до ден днешен повечето смятат, че някак е използвал естествената геомагнитна мрежа на Земята, като е изобретил някакъв антигравитационен “елеватор”. Намесват се и хармоничните звукови вълни.


ТЕОРИИ, КОИТО НЕ КАЗВАТ НИЩО

Единствените подробности днес за тайната на Лийдскалнин и строежите му могат да се намерят в Интернет, но твърде малко са местата, които предлагат смели хипотези. Дори предположенията не вършат кой-знае-каква работа, защото, ако бяха верни – практиката щеше да докаже верността им. Факт е, че не е ясно как е построен Кораловия замък, както и че никой още не е съумял да повтори /хм, потрети/ уменията на египетските строители и Ед Лийдскалнин. За използването на звукови вълни при построяването на египетските пирамиди говорят в една от книгите си съпрузите Флем-Ат; има някакви податки в Библията /използването на Йерихонските тръби/, от по-ново време съществуват документи за материална левитация чрез звук в Тибет… Магнетизмът е “по-простото” средство, а антигравитацията – “по-фантастичното”; но и двете са еднакво възможни. А Ед по някакви собствени си причини тъй и не разкрива нищо приживе.

Ако искате да експериментирате, имайте предвид много неща. Материалът има водещо значение – кристалната и атомна решетки, масата, резонантните му свойства. Съвременната физика познава и борави с всичко това, но не е “изработила” метод да местим камъни като свирим с флейта или само с поглед. Ненаучната вяра в способностите човешки също няма да помогне особено. Тук мистиката и отрицанието се взаимосвързани – мъдреци в Тибет, Шамбала или където и да е; заспали или хибернирани или каквото и да ви хрумне от “инструментариума” на Стивън Спилбърг; представители на различни от човешката /или древни/ раси. В крайна сметка, съобщава се за способности да се вижда в невидимото, да се осъществява контакт с финия свят или с Космоса, да се лекува или убива с мисъл… Но никой още не е преместил Капитолия, Триумфалната арка или самата Хеопсова пирамида – да речем в пустинята Гоби, или на връх Еверест.

Съветват ни да вземем парче камък, да полираме финно поне един квадратен инч, да изолираме и подсилим кристализацията като разхвърляме каменна сол върху която поставяме камъка. Сетне му пеем /или пускаме сиди-плейъра/ като постепенно усилваме силата на звука и повдигаме честотата. /Другаде прочетох да използваме туба или фагот./. Наблюдаваме как кристалчетата сол се преподреждат – т.е. получават нова организация и в някакъв момент хармоничните звукови вълни може и да повдигнат камъка. Това ще стане когато /и ако/ основните резониращи честоти кореспондират хармонично с хармоничния размер, вида и ориентацията на резониращата кристална решетка в камъка. Още по-добре би било, ако “инструмента” е направен от материала, който ще местим – но пък не си представям каменно чембало и как някой съвременен Фред Флийнтстоун чука по него, местейки камъните от кариерата, вместо с динозавъра. Също от полза ще е и ако избраната за левитиране скала е от относително еднороден състав – именно варовик, тебешир, стеатит. Но древните явно са го умеели това начинание, защото са работели и с гранит, който има много по-сложни минерални, химически и кристални решетки /състав/.

Без полировка може да опитаме като прикрепим парче магнит на върха на камъка за местене и да му въздействаме с друг магнит. Земята отдолу трябва да е мокра. И “полето” на експеримента да е колкото се може по-чисто от външни електромагнитни въздействия /радио и ТВ-предавания, излъчвания и магнитни полета/.


ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ

В клетка на Фарадей /или създаваме феромагнитно “островче” с метални пръчки или листи, забити като ограда/ с подходящ звук създаваме резонанс в набелязания къс скала. Можем и да оградим камъка с жица, натисната към земята, през която пускаме ток за да създадем поле. Въздействаме практически на прикрепения магнит в горния край на обработвания къс – при постигнато достатъчно силно поле /плюс резонанса в камъка/, той се отделя от земята.

Достатъчно налудничаво ли ви звучи? Да, ама Лийдскалнин някак го е направил. Физици и инженери /всякакви екстрасенси оставяме настрани/ разсъждават върху геомагнетизма и по-особените свойства на материята над определени точки от земната магнитна решетка, върху свръхпроводимостта, върху резонантните качества на дадени материали с дадени кристални решетки… Дискутират се хипотетични магнитни пътища на “комуникацията”, или “влакната” на полето – когато външното стане твърде силно за специалния свръх-водещ материал /прикрепен за обекта или вграден вътре в него/, то “счупва” еднородността на магнитното му състояние на трептене в термално трептене на основата и свръх-проводника “плава” в нашия камък като насочването му води и самия камък насам-натам. Гравитацията също играе роля. А дали това може да бъде постигнато като със звук се накара камъка ни да “трепти” – още /също/ не е проверено. Засега е ясно, че теоретично е възможно, а и че различните материали /камъни/ са различни свръх-проводници. Т.е., някои стават – други не. Например, керамиката е изключително трудно податлива на подобни “теоретични” въздействия.

Друго уточнение е, че каменната левитация не е “анти-гравитация”, това не е обръщане на посоката на гравитацията, а “противопоставяне” на вектора й – своего рода “магнитна левитация”.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НЯМА: НА ИЗХОДНА ПОЗИЦИЯ

За цитираната в началото книга на Колин Уилсън, Кристофър Дън отбелязва, че самата Земя представлява гигантски магнит – “макар все още да нямаме представа какво поражда магнетизма. Освен това, материята е електрическа в същността си. Дали Лийдскалнин е открил някакъв нов принцип, който си служи със земния магнетизъм. Възможно ли е някак да е превърнал целия си коралов блок в огромен магнит, обвивайки го със стоманени листове и ползвайки ток. Възможно ли е дори да е провесил покрития с желязо блок като влак, движещ се чрез магнитно поле върху въздушна възглавница?...”


И Уилсън и други изследователи отбелязват, че египтяните не са разполагали с желязо и са нямали понятие от електричество. Само че няколко древни артефакта /”кондензатор”, батерия-делва, дори самия Кивот – доколкото от писанията да стават ясни свойствата му/ говорят за обратното – колкото и немислимо да изглежда. През 1837 г. Дж.Р.Хил, сътрудник на Хауард-Вайз, прочиствайки с малко барут единия край на “вентилационната шахта” в Царската камера на Голямата пирамида, открива сред отломките “плоска желязна пластина в близост до отвора на вентилационната шахта. Тя е с размери 30 на 10 см и дебела 3 мм и не е метеоритно желязо; всъщност, тъй като прилича на обикновено ковано желязо, “специалистите” са склонни да оспорват автентичността й. През 1881 и 1889 г. пластината е изследвана сериозно от Флиндърс Питри и от д-р Джоунс от Имперския колеж в Лондон – които установяват, че желязото не е метеорно и, че някога е била с тънко златно покритие. Заключението /според Колин Уилсън/ изглежда трябва да бъде, че „египтяните са знаели как да топят руда 2 хил.години преди Желязната епоха.” Тогава защо да се чудим на Кораловия замък на Едуард Лийдскалнин. Той си е там във Флорида и проблемът си е на учените – които продължават да знаят твърде малко, продължавайки да поучават човечеството.

Благодарим на Емил Братанов от сп."Усури" за предоставения материал!

Автор: Емил Братанов
Ред и доп. от публикацията в
сп. "Усури", 2008
снимки:интернет





-----------------------------------------------------------------------------------

Comments

2 comments to " Мистерията Ед Лийдскалнин и Кораловата крепост "

Rahman,Ahchong,Muniandy каза...
8 юли 2009 г., 17:13 ч.

amazing n nice blog.keep it up.tq

blogar каза...
4 юни 2012 г., 17:01 ч.

Mnogo interesni materiali,to4no za moq vkus!Blagodarq!

Публикуване на коментар

 

Copyright 2008 All Rights Reserved Revolution Two Church theme by Brian Gardner Converted into Blogger Template by Bloganol dot com